РЕШЕНИЕ: „СТРАЖ“ — българските очи над Черно море

Политическият фалит на Доналд Тръмп: от шест банкрута до битката за Конгреса

Бележка към читателя:
Към този материал е налична и аудио версия ~ 11 минути. Записът представлява звуков прочит на текста, а съдържанието по-долу е пълната структурирана статийна версия за задълбочено и спокойно четене.

Политическият фалит на Доналд Тръмп: от шест банкрута до битката за Конгреса

Наказателна присъда, корпоративни фалити, търговски войни, енергийна криза и спад на общественото доверие. Две седмици преди междинните избори фактите очертават политическата равносметка на втория президентски мандат.

Президент с безпрецедентно CV

Доналд Тръмп е първият осъден престъпник, заел президентския пост в историята на Съединените щати. На 30 май 2024 г. съдебно жури в Ню Йорк го признава за виновен по 34 обвинения за тежки престъпления, свързани с фалшифициране на бизнес документи. На 10 януари 2025 г. съдът постановява присъда без затвор, глоба или пробация. Тръмп оспорва осъждането си по съдебен ред.

Бизнес биографията му включва шест корпоративни фалита между 1991 и 2009 г. Наследник на значително семейно богатство, Тръмп ръководи бизнеси, чиито финансови затруднения довеждат до многократни процедури по несъстоятелност.

Корпоративният фалит не означава непременно личен фалит на собственика. Но това разграничение поставя важен управленски въпрос: кой взема решенията, кой получава ползите и кой понася загубите?

Днес този въпрос има много по-голям мащаб. След повторното му избиране през 2024 г. решенията на Тръмп вече засягат не отделни компании, а американската икономика, международните съюзи и милиони домакинства.

От търговските войни до военния конфликт

През втория си мандат Тръмп въвежда нови мита и влиза в търговски конфликти с Канада и Мексико — двата непосредствени съседи и ключови икономически партньори на САЩ. Следват напрежение с Европейския съюз, спорове около Гренландия и разногласия със съюзници по въпроси на сигурността.

На 28 февруари 2026 г. започват американско-израелските удари срещу Иран. Американската военна операция е одобрена лично от президента. Последвалият конфликт нарушава енергийните доставки и корабоплаването в Близкия изток, а цените на петрола и горивата се повишават рязко.

САЩ са най-големият производител на суров петрол в света. През 2025 г. страната изнася средно 2,4 милиона барела транспортни горива дневно, повече от половината от които са дестилати, основно дизел. Едновременно с това внася приблизително 3,9 милиона барела суров петрол дневно от Канада.

На 11 октомври 2026 г. канадският премиер Марк Карни заявява готовността на страната да продължи максимално доставките на нефт и дизел за американския пазар. Само два дни по-рано Тръмп обявява договореност за доставки на над 300 000 тона руски дизел, съпроводена от временно санкционно облекчение.

Суровият петрол и готовият дизел не са взаимозаменяеми продукти, а американските рафинерии са част от глобалния пазар. Въпреки това съчетанието от търговско напрежение с Канада и санкционни отстъпки за руски доставки поставя въпрос за последователността на американската енергийна политика.

Цената за потребителите, печалбите за производителите

Официалната американска статистика за септември 2026 г. отчита 3,7% годишна инфлация, 20,4% годишно поскъпване на енергията и 9,1% увеличение на цената на бензина само за един месец. На годишна база бензинът е поскъпнал с 34,2%. Безработицата е 4,2%.

В същото време големите петролни компании регистрират значително по-високи печалби. Само през второто тримесечие на 2026 г. ExxonMobil отчита 14,5 милиарда долара нетна печалба, а Chevron — 12,1 милиарда долара. Общо 26,6 милиарда долара за три месеца. Част от увеличението се обяснява с високите цени и рафинерийните маржове.

Така финансовият резултат е различен за отделните участници на пазара: високите цени могат да увеличават печалбите на производителите и преработвателите, докато домакинствата и предприятията плащат повече за гориво и транспорт.

Това не доказва лична финансова облага за президента. Но отваря въпроса доколко решенията на администрацията успяват да защитят покупателната способност на американците.

Цената на загубеното доверие

Последиците от външната политика не се ограничават до митата и горивата.

През октомври Украйна съобщава за забавени доставки на ракети, финансирани от европейски държави по програмата PURL, както и за ограничения върху военната сателитна система Starshield. Според публикация на Reuters, позоваваща се на свои източници, нареждането за ограничаване на услугата е дошло от Белия дом. Илън Мъск потвърждава, че контролът върху военната система принадлежи на американското правителство.

Междувременно Европа развива собствени отбранителни и комуникационни способности. Програмата FREYJA обединява европейски държави и Украйна в усилията за изграждане на собствени противобалистични способности. Европейският съюз развива и защитената сателитна мрежа IRIS², чийто основен договор е подписан през декември 2024 г.

Тези програми не доказват вече изгубени американски договори. Те обаче показват стратегическа посока към по-малка зависимост от външни доставчици — с потенциални дългосрочни последици за американската отбранителна и технологична индустрия.

Паралелно възникват и въпроси за конфликтите на интереси. През 2025 г. американското Министерство на отбраната приема предоставен от Катар Boeing 747-8, оценяван на около 400 милиона долара, предназначен за президентски транспорт. Обсъжданият план за последващото му прехвърляне към президентската библиотека на Тръмп предизвиква правни и етични възражения относно допустимостта на подобен подарък и потенциалните частни ползи.

Как американците оценяват управлението?

Според Reuters/Ipsos от 19 октомври 2026 г. само 31% от американците одобряват работата на Доналд Тръмп — най-ниското ниво за двата му президентски мандата в тази социологическа серия.

68% не одобряват икономическото му управление, включително 37% от републиканците. Сред регистрираните избиратели демократите водят с 47% срещу 35% за републиканците — преднина от 12 процентни пункта непосредствено преди изборите за Конгреса на 3 ноември.

Тези резултати съвпадат с период на нарастващи цени и международна несигурност. Икономическото недоволство е един от съществените фактори в оценката на избирателите за управлението на администрацията.

Доналд Тръмп и рекордът на Хари Труман

В началото на втория президентски мандат на Тръмп, през януари 2025 г., Reuters/Ipsos измерва 47% одобрение. През октомври 2026 г. то е 31% — спад от 16 процентни пункта за приблизително 21 месеца.

Историческият минимум на президентско одобрение в измерванията на Gallup принадлежи на Хари Труман: 22% през февруари 1952 г., по време на Корейската война.

Сравнението по хронология е интересно. Около две години след встъпването на Труман през април 1945 г. Gallup измерва 57% одобрение. Корейската война започва през петата година от президентството му. При Тръмп войната с Иран започва още през втората година от разглеждания мандат, когато одобрението вече се движи на значително по-ниски нива.

Ако спадът при Тръмп се повтори с още 16 процентни пункта до 2028 г., линейната екстраполация би дала 15% одобрение — седем пункта под историческия минимум на Труман.

Това е математически сценарий, не гарантиран бъдещ резултат. Освен това измерванията са от различни социологически агенции.

Междинните избори и прогнозите на Sarafski Analytics

На 3 ноември американците ще избират нов състав на Камарата на представителите и част от Сената. За да получат контрол над Сената, демократите се нуждаят от нетно четири допълнителни места.

Според оценката на Cook Political Report от 6 октомври възможният диапазон на демократическите придобивки е между две и шест места. Оспорвани надпревари в Канзас и други щати оставят въпроса за мнозинството открит.

На основата на разгледаната хронология, икономическите показатели и социологическите проучвания Sarafski Analytics формулира три авторски прогнози.

Първо: демократите ще получат мнозинство в Камарата на представителите. Прогнозата за Сената е по-несигурна, но авторският сценарий включва и възможността демократите да спечелят горната камара.

Второ: Гавин Нюсъм ще бъде кандидатът на Демократическата партия за президентските избори през 2028 г. Това е ранна авторска прогноза, а не установен резултат от вътрешнопартийна надпревара.

Трето: ако Доналд Тръмп остане президент до края на мандата си и спадът в общественото одобрение продължи, рейтингът му може да достигне или да падне под историческия минимум на Хари Труман от 22%.

Възможен нов импийчмънт би променил политическата хронология, но отстраняването на президент изисква осъждане с мнозинство от две трети от присъстващите сенатори.

Доналд Тръмп влиза в американската президентска история с безпрецедентна наказателна присъда и бизнес биография, включваща шест корпоративни фалита. Неговият втори мандат вече предоставя достатъчно решения, икономически резултати и социологически измервания, за да бъде подложен на конкретна оценка.

Изборите на 3 ноември ще бъдат първата проверка. Историческият рекорд на Хари Труман — следващата възможна граница.