OH MY GOODNESS GRACIOUS!

Как магарето победи слона

„Икономиката, глупако!“ — Как икономиката реши изборите в САЩ през 2026 година.

Колко струва да загубиш Тексас?

Попитайте Илон Мъск.

Близо 446 милиона долара — толкова достигна политическата му подкрепа за републиканците през изборния цикъл. Значителни средства бяха насочени към Тексас, където милиардерът подкрепи Кен Пакстън срещу демократа Джеймс Таларико.

Но на 3 ноември 2026 година Тексас поднесе изненадата. Таларико спечели сенатската надпревара, а Джина Инохоса победи републиканския губернатор Грег Абът.

Мъск е безспорен технологичен иноватор. Но неговата бизнес империя е и пример за дълбоката взаимовръзка между частния капитал и държавата. Компаниите му са получили десетки милиарди долари чрез обществени поръчки, субсидии, данъчни стимули и други форми на публична подкрепа.

Парите могат да купят реклама и политическо влияние. Но не могат да гарантират доверието на избирателите.

Америка посиня

Тексас не беше изключение. Демократите спечелиха контрола и над двете камари на Конгреса, отнемайки на републиканците законодателното мнозинство, спечелено през 2024 година.

Тогава републиканците получиха 220 места срещу 215 за демократите в Камарата на представителите и мнозинство от 53 места в Сената.

Само две години по-късно политическата карта се промени. Демократите спечелиха сенатски надпревари в традиционно републикански щати като Тексас, Канзас и Южна Каролина. Победи постигнаха и в Айова, Охайо и други ключови щати.

В Мичиган демократът Абдул Ел-Сайед, син на египетски имигранти, спечели сенатската надпревара. Кампанията му постави акцент върху разходите за живот, здравеопазването и противопоставянето на войната с Иран.

Различни кандидати, различни общности, различни щати.

Но един общ политически резултат.

Какво се случи с Америка, която само две години по-рано върна Доналд Тръмп в Белия дом?

Икономиката, глупако!

През 1992 година политическият стратег Джеймс Карвил формулира послание, останало в американската политическа история:

It’s the economy, stupid!

Тридесет и четири години по-късно то отново звучи актуално.

Първата грешка: търговските войни и икономическият дисбаланс.

Тръмп обеща да защити американската икономика чрез високи вносни мита. Но митата се плащат първоначално от американските вносители, а значителна част от разходите се прехвърля върху бизнеса и потребителите.

Търговските конфликти повишиха разходите и поставиха под напрежение международните вериги за доставки. Същевременно администрацията продължи политиката на мащабни данъчни облекчения, чиито ползи са разпределени неравномерно — със значителни предимства за бизнеса и най-заможните домакинства.

Докато капиталът получаваше данъчни преимущества, милиони американци продължаваха да се тревожат за покупателната си способност.

Втората грешка: войната и енергията.

Военният конфликт с Иран разтърси енергийните пазари. Нарушените доставки и високите цени на горивата увеличиха икономическия натиск върху домакинствата и предприятията.

Геополитиката се превърна в сметка на бензиностанцията.

Войната може да се води на хиляди километри. Но икономическите ѝ последици не признават граници.

Третата грешка: ICE и изгубеното доверие.

Твърдата имиграционна политика, спорните задържания и обвиненията в прекомерни действия на имиграционните служби предизвикаха обществено недоволство, което надхвърли латиноамериканската общност.

Засегнат беше и по-широкият разговор за гражданските права, сигурността и начина, по който държавата упражнява властта си.

Част от избирателите, подкрепили Тръмп през 2024 година, се отдръпнаха от републиканците. Други бяха мобилизирани от различни причини — икономически проблеми, войната с Иран, опасения за корупцията и качеството на управлението.

Победата на Ел-Сайед в Мичиган например не може да се сведе до имиграционната политика. Тя показва как икономическите и външнополитическите въпроси могат да обединяват избиратели с различен произход.

Защото икономиката не е само брутен вътрешен продукт.

Тя е доходът, покупателната способност, сигурността и доверието в утрешния ден.

Светът не е остров

Америка изгради своята мощ чрез технологии, специализация, конкуренция и мрежа от икономически и военни съюзи. Протекционизмът и конфронтационната политика на Тръмп поставиха части от тази екосистема под напрежение.

Но два океана не могат да изолират Съединените щати от световните пазари.

Икономическата независимост не означава да произвеждаш всичко сам.

Означава да създаваш висока добавена стойност, да притежаваш стратегически способности и да имаш надеждни партньори.

Политическият бумеранг

Иронията има географски адрес.

През 2020 година Илон Мъск напусна Калифорния и се премести в Тексас. След него тръгна централата на Tesla, а по-късно той обяви преместването и на X и SpaceX.

Тексас изглеждаше естественият избор — благоприятна бизнес среда, по-ниски данъчни тежести и десетилетия републиканско управление.

Само че през 2026 година там го посрещна Джеймс Таларико.

И тук започва политическият бумеранг.

Мъск напусна Калифорния, критикувайки политиките на губернатора Гавин Нюсъм. Но сега именно Тексас — новият му дом — изпрати политически сигнал, който може да има значение далеч отвъд границите на щата.

Може ли обратът в Тексас да се превърне в част от по-широка национална промяна през 2028 година? И каква роля би могъл да изиграе Нюсъм, чиято Калифорния, въпреки проблемите си, остава един от най-мощните икономически и технологични центрове в света?

Мъск избра посоката Калифорния — Тексас.

Дали политическите ветрове няма да тръгнат в обратната посока?

Шест компании, свързани с Доналд Тръмп, са преминали през процедури по несъстоятелност.

Дали изборите от 2026 година няма да останат в политическата му биография като седмия фалит — този път управленски?

И още един въпрос.

Ако Аляска остане републикански червен остров, дали Илон Мъск няма да реши да се премести и там?

Все пак място за ракетите има достатъчно.

OH MY GOODNESS GRACIOUS!